(Аудио приказка)

Имало едно време едно момченце, което много обичало шоколад. Майка му и баща му го обичали много и му угаждали непрекъснато. Обаче…настанали тежки дни.

Трудно се прехранвали, а момчето непрекъснато искало шоколад. Плачело, тръшкало се и бедните хорица не знаели вече какво да правят.

– Шоколад! Искам шоколад! – крещяло детето.

– Нямаме… – казала майката.

– Искам шоколад! Ще умра без шоколад! – плачело синчето и се тръшкало.

Родителите му се притеснявали да не му стане нещо и майката решила да потърси от някъде да купи шоколад. Взела последните пари от къщи и тръгнала.
Обиколила магазините, пазара, но навсякъде й кимали съжалително с глава.

– Нямаме шоколад!

Тръгнала жената към големия град. Надявала се поне там да намери шоколад за сина си. Трябвало да мине през гората. Вървяла тя по пътеката разплакана, вървяла и си мислела какво ли ще стане, ако не намери шоколад. Така улисана не забелязала странният старец, който се явил на среща й. Той бил белобрад, леко приведен, с качулка на главата.

– Добър ден! Защо сте толкова тъжна? – попитал странника.

Тя му разказала каква беда я е сполетяла. Старецът се усмихнал, бръкнал в торбата си и извадил един голям шоколад.

– Ето ти този шоколад, но синът ти трябва да яде от него по малко, в противен случай ще се превърне в шоколадово човече – предупредил я той.

– Нека да ви платя! – казала жената.

– Няма нужда. Всеки си плаща за всичко! – отговорил човекът и си тръгнал.

Майката се прибрала в къщи, отчупила малко от шоколада и го дала на сина си.

– Искам още! – викнал той – Още! Още! – тропал с крак.

– Недей, сине! Остави за утре! Няма от къде да ти взема още! – умолявала го майката.

– Още! Още! – крещяло детето.

– Не може! Почакай до вечерта, ако си добър, ще ти дам още едно парченце! – и майката скрила останалия щоколад в пазвата си.

Уморена от пътя и изтощена от крясъците на сина си, легнала да си почине. Лакомото дете я изчакало да заспи и откраднало шоколада. Излязло навън и го излапало на часа. Точно в този момент се превърнало в шоколадово човече.

Не можело да повярва. Хукнало да бяга. Но децата от улицата го видели и го подгонили.

– Шоколадово човече! Шоколадово човече! Хайде да го хванем и да си хапнем!

> Измисляте или пишете приказки? Споделете ги с всички нас!

Шоколадовото човече побягнало уплашено. Бягало, бягало и стигнало гората, където майка му срещнала странника.

Децата не посмяли да влязат в гората. Човечето уморено седнало под едно дърво да си почине. Смрачавало се. То не знаело какво да прави. Къде да отиде.

– Я, шоколадово човече! Защо си тъжно? – попитало малко сиво зайче и заподскачало покрай човечето.

– Защо ли? – отвърнало момчето и разказало на зайчето, как е станало шоколадово човече, как децата са го гонили, за да го изядат и че не знаело какво да прави.

– Тази вечер ще останеш в моята хралупа, а утре ще те заведа на едно място.

Детето се съгласило и отишло със зайчето в неговата хралупа, за да пренощуват. На сутринта Тропчо, така се казвало зайчето, донесло горски плодове, събудило човечето и казало:

– Сега хапни тази плодове и да вървим, че ни чака дълъг път, но трябва да вървим по-бързо и под сенките, защото може да се разтопиш от слънчевите лъчи!

Момчето хапнало набързо плодовете и тръгнали. Вървели покрай реката, под сенките на големите дървета. Спирали съвсем за малко да починат и продължавали.

– По-бързо, че слънцето напича! – подканвало го зайчето.
Шоколадовото човече бързало колкото може. И ето, че пред тях се показали кулите на красив замък.

– Отиваме в замъка на принцеса Бони – казал Тропчо – Викат й така, защото много обича бонбони. Има нужда от приятел, много е самотна и тъжна. Ти ще си идеалният приятел за нея!

Вървели още малко. Хората ги гледали и се усмихвали, но никой не ги закачал.

Стигнали двореца. Пред големите порти пазели стражи.

– Кои сте вие и къде отивате?

– Отиваме при принцеса Бони! – отвърнало зайчето – Водя ѝ едно шоколадово човече за приятел.

Пуснали ги да влязат. Дворецът бил прекрасен. Минали през огромен двор с много цветя и пред тях се отворили големите порти на двореца. Зайчето и шоколадовото човече се намерили в просторна зала. От двете страни на пътеката стояли придворните дами, млади и красиви момичета. В средата на залата имало трон, на който седяло прелестно създание. Момичето погледнало към шоколадовото човече и го поканило да се приближи. Човечето плахо пристъпило напред. Поклонило се и смаяно загледало принцесата. Момчето не можело да свали погледа си от нея.

– Какво е станало с теб, момче? – попитала принцесата.

> Обичате книги? Открийте нови български автори и заглавия!

Шоколадовото човече не можело и дума да каже…

– Не можеш да ми кажеш, но аз знам какво ти се е случило! – и принцесата разказала как преди време е била лошо и разглезено момиче, което също като него обичала много шоколад. И как тормозела родителите си, царят и царицата, като непрекъснато крещяла, плачела и се тръшкала за шоколад. Как всички се отдръпнали от нея и как един странник я предупредил, че ако изяде изведнъж последният шоколад, ще се превърне в шоколадова кукла.

Разказала Бони как се е превърнала в шоколадова кукла, като е откраднала шоколада от майка си и как дълго време е страдала и плакала, докато един ден отишла при родителите си и им поискала прошка за отвратителното си държание, извинила се за това, че е откраднала шоколада, покаяла се и обещала пред целия дворец, че ще стане добра и мила с всички и станало чудо, в този миг си възвърнала предишния облик. Станала си пак нормално, но добро момиче. Шоколадовото човече слушало в захлас.

– Ако можех и аз да направя същото – разплакало се то – Толкова съжалявам!

– Можеш! – отвърнала принцесата – И тогава ще станеш мой приятел. Трябва искрено да се покаеш за поведението си и да се извиниш на родителите си за своята постъпка.

Тяхната прошка ще те освободи от магията! Бърви, а аз ще те чакам!

Шоколадовото човече и Тропчо се върнали в къщата на момчето. Там заварили разтревожените му родители.

Шоколадовото човече прегърнало майка си и ѝ се извинило, че откраднало и излапало всичкия шоколад.

Прегърнало и баща си и се извинило за лошото си държание към тях и обещало, че няма да постъпва повече така. Поискало прошка и изведнъж се превърнало в предишното момче, но вече било по-разумно и по-добро.

Прегърнало и зайчето Тропчо и му благодарило за помощта. Всички много се зарадвали.

– Благодаря ти приятел! Винаги ще помня как ми се притече на помощ и ме заведе при принцеса Бони! – и момчето разказало за своята нова приятелка.

Те често се срещали и весело си играели в гората със зайчето Тропчо и неговите приятели. Така и принцеса Бони престанала да бъде тъжна.

Някои казват, че след време двамата се оженили и разказвали тази приказка на своите деца, но аз не съм била там.