Някога живеело едно момиченце. Още като се родило,то било толкова нежно и мило,че майка му го кръстила Цветелина,като цветята. Растяла Цвети и се радвала на зайчетата,сърните,катеричките и другите животни в гората. Но най-много обичала цветята. Цветята в градината, които милвала и поливала всеки ден, цветята по поляната, с които говорела всеки ден и цветята в гората, където обичала да се разхожда всеки ден. Всички и се радвали и я обичали много,защото тя се грижела за тях.
Минали години… Един ден,както се разхождала в гората, насреща й се появил голям, черен вълк. Козината му искряла на слънчевите лъчи, очите му блестели. Животните се изплашили и се скрили. Момичето не се изплашило, погледнало го с невинните си очи и го попитало строго.
– От къде си дошъл в нашата гора и защо изплаши приятелите ми?
– Не съм искал да уплаша никого, самотен съм и си търся приятелка. Обикалям света,но всички се страхуват от мен и бягат. Тъжен съм, а когато тъгувам, цветята в градината ти, цветята по поляната и цветята в гората увяхват.
– Какво общо има твоята тъга с цветята и как мога да помогна?
– Ела с мен!
– С теб? Та аз не те познавам, а и не съм се обадила в къщи, майка ми ще се тревожи за мен.
– Няма време, момиче! -прошепнал вълка – Погледни, около теб цветята увяхват.
– Да! Да! -викнали зайчетата и катеричките-вече не се страхували.
– Увяхват! -повторила сърната.
– Върви с него! Няма време! -помолила пчелата – Защото без цветята, живота ще замре. Върви и не се бой. Той казва истината, а аз ще се обадя на майка ти.
> Измисляте или пишете приказки? Споделете ги с всички нас!
Цвети трепнала, погледнала вълка и казала:
– Да вървим!
– Качи се на гърба ми и се дръж здраво.
Тя се качила на гърба му и го хванала здраво за козината и той побягнал. Бягал, бягал с всички сили и в края на гората полетял. Летели така известно време и стигнали до една поляна, цялата обсипана с цветя. А около нея – река. В средата красив дворец.
– Стигнахме. Това е кралството на цветята.
Момичето слязло от гърба на вълка и тръгнали по една пътека, а от всякъде цветя. Но тези цветя били необикновени. Те имали крачета и ръчички. Приличали на малки деца.
– Здравей! Аз съм маргаритката, която всяка сутрин милваш.
– А аз,теменужката,която толкова много обичаш.
– Аз съм розата,която поливаш всеки ден.
– Аз съм лалето, на което се радваш всяка пролет.
– Аз пък съм кокичето, показващо се първо сред снега, което подаряваш на майка си.
Когато споменало за майка й , Цвети се натъжила.
– Защо тъгуваш? Твоята майка е добре и знае къде и с кого си. Пчелата й каза, а животните от гората, които лекуваш, когато са болни и храниш, когато са гладни, са при нея и тя не е сама.
– Не тъгувай! Всички тук, искаме да останеш. Ако заплачеш, твоите сълзи ще натъжат реката около нашето кралство и ако се развълнува, ще ни залее. Цветята ще загинат в толкова много вода.
– Добре. Няма да плача. Вие сте толкова мили,как да ви помогна?
– Стани наша кралица! Ние имаме нужда от твоите ласки, грижи и обич. – обадил се слънчогледа.
Замислило се момичето. Как да остави майка си сама, но и как да остави цветята? Натъжила се, но решила да остане, ако цветята й обещаят, че ще може да вижда майка си.
– Обичаш ли майка си? – попитал вълкът.
– Да!
– А, колко я обичаш?
– Колкото…колкото… – Цвети погледнала в далечината, всичко било обсипано с цветя… – колкото цветята.
– Стани наша кралица! Бъди моя приятелка! -помолил вълка.
> Обичате книги? Открийте нови български автори и заглавия!
Цвети го погледнала с огромните си очи и кимнала в знак на съгласие. Погалила го по гърба. Повдигнала се на пръсти и го целунала по челото. Тогава станало чудо…Засияли звезди…Около тях заиграли златисти светлини…Лека вихрушка ги обгърнала…Завъртяла ги във въздуха…Момичето затворило очи за миг и когато ги отворило, пред нея стоял красив момък.
– Ще бъдеш ли моя кралица! – усмихнал й се той.
В неговия поглед, тя познала вълкът, но не можела да откъсне очи от него.
– Аз съм кралят на цветята. Ти ме освободи от магията със своята искреност и обич.
Цвети не вярвала на очите си..Толкова хубаво било всичко.
– Тя ни спаси! Тя ни спаси! – викали цветята – Със своята нежна душа тя победи магията! Бъди наша кралица! Ние те обичаме…и ти ни обичаш…
– Ще станеш ли моя кралица? – попитал я кралят на цветята.
Цвети не знаела какво да отговори. Тя погледнала напред – навсякъде цветя, които я гледали и очаквали отговора й. Краля докоснал ръката й. Момичето се вгледало в очите му. Странно вълнение обзело сърцетой. В този кратък миг, тя знаела, че ще остане.
– Ще стана ваша кралица, защото усещам вашата обич.
В този момент във въздуха полетели феи – малки пеперуди. Със своите пръчици, те разпръсвали аромата на цветята. Над замъка се разнесла вълшебна музика. Цветята направили красив венец. От замъка излязла жена с дълга руса коса, която блестяла на слънчевите лъчи, с прекрасна рокля на цветя. Жената се приближила усмихната. Всички цветя затихнали в поклон.
– Това е феята на цветята, моята майка – представил я момъка, а Цвети се поклонила.
– Добро момиче си ти! Бъдете щастливи с моя син, аз ще ви помагам, когато имате нужда. А сега да поканим твоята майка и приятелите ти – и тя махнала с ръка.
От небето долетели бели лебеди, впрегнати в каляска. Двамата млади се качили в нея. Лебедите полетели и ги отвели на поляната пред дома на Цвети. Там я чакали майка й с всичките й приятели. Зайчетата, сърните, катеричките, голямата мечка и малката пчеличка.
– Мамо, ако знаеш само какво ми се случи? – втурнало се момичето в прегръдките на майка си.
– Знам, дете мое! Ти спаси цветята от гибел. Ако не беше останала с вълка, той щеше да умре. С твоята целувка, ти развали магията. Преди много години един зъл магьосник го омагьоса, да броди като вълк докато не намери момиче, което да се съгласи да стане кралица на цветята.
– Защо е постъпил така?
– Защото феята, неговата майка отказа да се ожени за магьосника. Той беше зъл и грозен. За отмъщение, той превърна синът й във вълк, който трябваше да броди по света и сам да открие своята кралица, гонен от всички, защото се страхуваха от него. И още по-лошо.имаше заклинание, което гласеше, че ако вълкът не си намери момиче, което да се съгласи да стане негова кралица до навършване на двадесетата му година, то той щеше да умре. Феята,неговата майка страда много години, но пазеше синът си, черният вълк от беди и се грижеше за цветята, така, както ти се грижиш за тях. Затова те толкова те обичат. Те помогнаха на вълка да те намери. Когато той те заведе в своето кралство, ти беше объркана. Но се съгласи да станеш тяхна кралица, защото усети тяхната обич. А когато целуна вълка по челото, ти се смути, защото усети тръпката на нежността. Така се развали магията и се роди вашата любов. Момичето слушаше смаяно.
– Ще дойдеш ли с нас? – попита тя майка си.
– Разбира се, но след сватбата, ще се върна тук. И тук цветята и животните имат нужда от мен, но винаги, когато поискаш, ще можем да се виждаме.
> Измисляте или пишете приказки? Споделете ги с всички нас!
Цвети целуна майка си и хвана краля за ръка.
– Да вървим! Цветята ни чакат!
И така…..В красивата каляска се качили майката и приятелите на Цвети. Лебедите се издигнали високо в небето и отлетели към замъка на цветята.
– А ние как ще се върнем? – и в този миг от гората повял топъл вятър. Вихрушка от цветя се вдигнала във въздуха и пред тях се явил бял еднорог и се поклонил.
– Колко е красив!
Кралят и неговата кралица се качили на гърба на еднорога. Той разперил крила и полетял. Завел ги в кралството, където всички ги очаквали.
– Ще има сватба! Ще има сватба! – радвали се цветята и животните от гората.
– Еднорога е подарък от мен, за краля и кралицата на цветята – поклонил се вятърът.
– Короните са от чисто злато и са подарък от мен – заявил цар Слънце.
– Роклята за сватбата е от мен-усмихнала се феята на цветята.
– Пръстените с диаманти са от нас – обадили се майката на Цвети и царят Дъга
– Дъще, дойде деня, в който можеш да видиш баща си – момичето се гушна в прегръдките на царя на дъгата.
– Помня,как винаги когато поглеждах към небето, над мен се явяваше дъгата и ти татенце ми се усмихваше от там. Благодарим на всички за прекрасните подаръци!
Кралят прегърна своята кралица. Вдигнаха невиждана сватба. И сега на този ден, празника на цветята, ние празнуваме и сме щастливи, както са били щастливи кралят и кралицата на цветята, техните близки, приятели и цветята,които всички обичаме.И дори кръщаваме децата си с техните имена.
